Goldman Sachs: Дългa позиция в двойката EUR/AUD е сделката на века

Миналата седмица в анализ на  инвестиционната банка Goldman Sachs заемането на дълги позиции във валутната двойка EUR/AUD бе наречено „сделка на века”. Основният аргумент за купуване на Еврото и продаване на Австралийският долар според Goldman е, че проблемите на Еврозоната вече са калкулирани в цената на единната валута, докато проблемите на австралийската икономика тепърва ще намерят отражение в обезценяване на местната валута. Проблемите на Еврозоната са ни добре познати, нека видим кои са тези на Австралия.

Основен риск, който стои пред експортно ориентираната икономика е спад в цените на износните суровини. Австралия е най-големия в света износител на желязна руда и вторият по големина такъв на въглища, като двете суровини съставляват около 40% от целия износ на страната (желязо ок. 25%, въглища ок. 18%) Основен търговски партньор на Австралия е Китай, който купува основната част от суровините. Превръщането на Китай във фабрика на света води до бум в търсенето на суровини. В периода 2003 – 2011 цената на рудата се покачва от 13$ в началото на периода до пика си при 187$ в началото на 2011. 

Забавянето на икономическия подем в Китай на фона на опасенията за икономиката в световен мащаб води до логичното поевтиняване на суровината от тогава насам, а опасенията за „твърдо приземяване” на Азиатската икономика засилва този ефект. В приложената  графика виждаме корелацията на AUD/USD спрямо цената на желязната руда и въглищата от 2008 досега.

Източник: Bloomberg

Ясно се вижда, че съществуващата тясна корелация (която е налице и за по-дълги периоди) се е изгубила от 2011 година и Озито е твърде високо оценено(респективно въглищата и желязната руда са твърде евтини). Според мнозина основната причина за скъпото Ози е насочването  на капиталовите потоци към австралийските ДЦК след ескалирането на Европейската криза. Притокът на капитал към държавни облигации обаче до голяма степен е бил неутрализиран от отливът от банковите облигации, както става ясно от следната графика.

Според Financial times  главен виновник за скъпото Ози са не високите лихви в страната, силното търсене на ДЦК или завидното положение на икономиката, а рекордното ниво на преките чужди инвестиции (ПЧИ), направени в голяма част от компании от миннодобивния сектор.

Икономическото забавяне в световен мащаб излага тези инвестиции на огромен риск. В края на септември австралийското правителство разби надеждите за нови рекордни приходи от износа на суровини, като желязо и въглища заради падащите цени.

При падащи цени добивът на някои суровини в Австралия става неконкурентноспособен спрямо този в други държави, където например разходите за трудови възнаграждения са по ниски. Поскъпването на Озито спрямо щатския долар покрай новата вълна от печатане на пари допълнително засилва натискът върху чуждите инвеститори. Затова според правителството до 230 милиарда австралийски долара нови инвестиции в добив на желязна руда и въглища могат да не се осъществят ако не бъдат съкратени разходите и увеличена производителността. От друга страна са направени огромни инвестиции в във все още незавършени проекти (като напр. строежа на на терминали за за снабдяването на Азия с газ) и според Централната банка на Австралия пикът на чуждите  инвестициите в сектора (ок. 9% от БВП) ще бъде  достигнат едва след година.

Оттук можем да направим заключението, че процесът на подкрепянe на местната валута от преките чужди инвестиции е към своя край и „сделката на века“, въпреки, че носи това пресилено име има своята стабилна обосновка.

Публикувано на Форекс. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s