S&P500 Profit Margins „вещаят“ проблеми?

Отново в края на седмицата продължаваме темата за състоянието на пазара /изразен чрез S&P500/, която все по-настоятелно излиза на преден план, имайки предвид историческите максимуми, които бяха достигнати. В предходния материал коментирахме значението на CAPE за дългосрочната възвращаемост, която можем да очакваме от индекса, имайки предвид около 150 години пазарна история. От друга страна т.нар. expansion на P/E има ключов принос за повишението на индексите след дъното през 2009 година, а перспективата за tapering, евентуално преминаващ в tightening, предполага ограничен потенциал P/E да продължи да расте.

В този смисъл е изключително полезно да се направи един дългосрочен поглед върху „Е” компонента или корпоративните печалби. Финансовите медии буквално ни засипват с информация с колко се очаква да нарасне показателя EPS през следващата година, как на тази база forward P/E не изглежда високо и т.н.

Тук искам да подчертая, че не подлагам на съмнение тези прогнози, но от друга страна и елементарно дефинирано, акциите по същество представляват дял върху изключително дългосрочен, поне 20-30 годишен поток, от т.нar. cash flows към акционерите, генериран от съответния бизнес. Във връзка с този дългосрочен хоризонт предлагам поглед върху Profit Margin-а на агрегирано, индексно ниво за S&P500.

Според много, подобаващо успешни, инвеститори това е показателя с най-ясно, силно изразена склонност към mean reversion, т.е. склонността да се връща към дългосрочната си средна с течение на времето и винаги когато се отклони драматично от нея. Показателят е изключително важен, тъй като е детерминиращ за способността да се генерират печалби от компаниите.

Фигура 1. US corporate profit margins /корпоративните печалби, като процент от GDP/ и ръста на EPS показателя за S&P500 през следващите 4 години.

profit_margin

Както се вижда наистина PM  има ясната склонност да гравитира към средната си стойност всеки път след достигане на екстремум /до тук нищо нелогично/. По интересна, обаче, е графиката в оранжево, която показва как са нараствали корпоративните печалби на компаниите от индекса през следващите няколко години /скалата е обърната за прегледност/.

Наблюдаваме следния феномен- високата норма на печалба /би трябвало да е добра новина/ всъщност се асоциира с последващ спад на EPS – разбирай неустойчивост и на двете серии. Това предполага, че в дългосрочен план рекордно високата рентабилност е признак за неустойчивост и вероятното и връщане към по-умерени нива /около 6%/ ще оказва натиск върху корпоративните печалби през следващите тримесечия. От това пък следва, че P/E каквито наблюдаваме в момента трябва да се третират с още по-голяма доза предпазливост и скептицизъм.

Обратната аргументация също звучи логичн о- депресираният пазар на труда в САЩ заедно със инвестициите в технологии позволяват да се поддържа висока норма на рентабилност. Промените в структурата на икономиката водещи до високо печеливши производства и извличането на приходи от външни пазари /особено възникващи/ също подкрепят хипотезата за устойчивостта на корпоративните печалби.

И отново идеята на тази дискусия е не да се направи предположение за предстоящи проблеми за фондовия пазар, а по-скоро да се представят условията в перспектива и да се онагледят рисковете пред  светлото бъдеще на дългосрочния бичи пазар.

About Kiril Garchev Head of Trading and Brokerage

Head of Bulbrokers Treasury operations
Публикувано на Форекс. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s